Според доклада „Състоянието на качеството на въздуха в Европа 2023“, изготвен от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), ефектите от замърсяването на въздуха се усещат предимно от деца, подрастващи и хора с респираторни заболявания.
Въпреки вече дългогодишната тенденция в прилагане на различни практики за подобряване на качеството на въздуха в европейските градове, все още съществуващото в тях замърсяване е един от основните проблеми, що се отнася до здравето на гражданите. Това е и основното заключение, представено от експерти от Европейската агенция за околна среда в доклада „Състояние на качеството на въздуха в Европа през 2023“.
Изследователите проучват наличието на прахови частици PM2.5 и PM10 и азотен диоксид в 37 европейски държави. Представените от тях данни са осреднени резултати на измерванията от 2021 г. и 2022 г. Като основни източници на тези вредни вещества в Европа те посочват автомобилите, отоплението на твърди горива, дърва и въглища и индустриалните процеси.
Според експертите на EAОС децата и тийнейджърите са особено уязвими към мръсния въздух. Стряскаща статистика показва се, че всяка година в страните членки на ЕАОС повече от 1200 смъртни случая на хора под 18-годишна възраст са свързани до някаква степен със замърсения въздух. Излагането на мръсен въздух причинява ниско тегло при раждане, астма, намалена белодробна функция, респираторни инфекции и алергии и повишен риск от хронични заболявания.
Кои са основните замърсители на въздуха в Европа?
Основните замърсителите на въздуха са PM10, PM2.5 и азотният оксид. Те оказват влияние както върху човешкото здраве, така и върху околната среда.
PM10 и PM2.5 са фини прахови частици, които могат да причинят редица респираторни проблеми. Най-високите концентрации на фини прахови частици PM10, надвишаващи допустимото ниво в ЕС, са регистрирани през 2022 г. в Южна Полша, Северна Италия и на Балканите. Превишаване на дневната норма на ЕС от 50 µg/m3 се наблюдава в цели 21 държави. По-строгите норми на Световната здравна организация (СЗО) за PM10 (15 µg/m3) са превишени в 76% от европейските градове. От друга страна, допустимото равнище на СЗО за PM2.5 (15 µg/m3) през 2021 г. е надвишено в цели 97% от европейските градове.
Как можем да подобрим качеството на въздуха?
Авторите на паралелно изготвения доклад на ЕАОС „Замърсяването на въздуха и здравето на децата” също отбелязват, че децата и юношите са особено уязвими пред лошото качество на въздуха. Децата обаче не са в състояние да се предпазят от вредните ефекти на замърсяването – не разполагат с правото да гласуват или да участват активно в политическия процес и във формирането на адекватни политики по отношение на въздуха. Единствено гласността, подавана от пълнолетните, може да доведе до по-усиленото предприемане на нужните действия.
Едно от предложените решения на ЕАОС, което не изисква особени организационни усилия, е подобряване на качеството на въздуха в пространствата около училища и детски градини, на други места, където често има деца, както и там, откъдето основно се минава по пътя към училище. ЕАОС предлага създаването на т.нар “училищни улици”, където трафикът да е ограничен. Също така, добра инициатива в редица европейски градове е местните власти и училищата да инициират засаждане на повече дървета около учебните заведения или изграждане на огради от жив плет. Често се срещат добри практики децата да бъдат насърчавани да избират странични, по-малко натоварени маршрути. Всички учебни заведения трябва да бъдат добре проветявани и оборудвани с пречистватели и станции за мониторинг на въздуха. Това може да намали излагането на децата на замърсители както на открито, така и на закрито.
