В Европа вече има над 320 нискоемисионни зони, но все още страни от бившия източен блок намират трудности в прилагането им в градска среда. Не е изненадващо например че 30% от полските граждани признават, че не знаят дори какво означава този термин, а около самото им въвеждане там съществуват много въпросителни.
Какво е всъщност нискоемисионна зона и какво значи тя на практика за гражданите и посетителите на един европейски град?
Нискоемисионната зона е един от най-силните инструменти в борбата с градското замърсяване, използван от години за значително подобряване на качеството на въздуха и за грижа за здравето на гражданите в редица европейски градове. Въвеждането на такива зони означава установяване на нови правила за движението на автомобили в определени райони на града (най-често неговия център) и ограничаване на достъпа на превозни средства, отделящи голямо количество замърсители.
Отговарянето на изискванията на зоната и правото за влизане в нея се потвърждава с поставянето на специален стикер, получаван при преминаването през технически преглед, на предното стъкло на автомобила.
От 1 декември 2023 г. в София се забранява влизането на моторни превозни средства от 1-ва еко група в зоната на Малкия ринг, оградена от бул. “Васил Левски”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Ген. Скобелев”, ул. “Опълченска”, бул. “Сливница”.
Забраната ще се отнася за превозни средства от 1-ва еко група – такива с бензинови двигатели без еко категория Евро 1 и Евро 2 (регистрирани преди 1 януари 1996 г.) и такива с дизелови двигатели без еко категория Евро 1, 2 и 3 (регистрирани преди 1 януари 2002 година).
Година по-късно в Малкия ринг ще се забрани и движението на автомобили от 2-ра еко група – такива с бензинови двигатели без еко категория Евро 1, 2 и 3 (1 януари 1998 година) и такива с дизелови двигатели без еко категория Евро 1, 2, 3, 4 и 5 (регистрирани преди 1 януари 2007 година).
Въвеждането на тези правила за движение подтиква гражданите дори да заменят автомобилите си с по-малко замърсяващи или още по-добре – да използват алтернативни начини на придвижване.
МИТОВЕ – Какво НЕ Е нискоемисионната зона
- Нискоемисионната зона НЕ е забрана за влизане с кола в центъра на града. Тя само определя до колко замърсяващи могат да бъдат превозните средства въз основа на приетите стандарти за емисии. Всъщност въвеждането на такива зони и периодичното разширяване и затягане на ограниченията, засяга малък процент от превозните средства. За повечето шофьори прилагането на нискоемисионни зони означава само необходимост от получаване на стикер за право на влизане.
- Целта на чистите транспортни зони НЕ е да намали автомобилния трафик, а да намали количеството замърсяване, отделяно от моторни превозни средства, въпреки че още един от положителните страничните ефекти от функционирането на зоните, може да бъде именно намаляването на трафика.
- Нискоемисионните зони НЕ променят организацията на движение. По техните граници не се поставят специални портали, а единствено информационни пътни знаци.
- Зоните за чист транспорт никога НЕ се въвеждат изведнъж. Най-често при лансирането си обхващат по-малка част от града (обикновено самия център), като ежегодно се разширяват. Датата на въвеждане на зоната, както и обхватът на нейната валидност, се определят от местните власти.
- Въвеждането на чисти транспортни зони НЕ парализира общинските дейности. Разпоредбите позволяват избрани категории превозни средства (напр. превозни средства от обществения транспорт, пожарни коли, камиони за боклук и т.н.) да бъдат изключения и да имат право да влизат в зоните, дори и да не отговарят на стандартите за емисии.
Над 300 зони в Европа
Първата зона с ниски емисии е създадена в Стокхолм още през 1996 г. По-голямата част от 300-те вече въведени нискоемисионни зони в Европа започнаха да работят през последните 10 години под различни имена – „low emissions zones“ във Великобритания, „umweltzone“ в Германия и др. В момента повече от половината от тях са в Италия, 1/4 в Германия, а в градове от останалите страни от Западна Европа има до няколко десетки такива зони.
След въвеждането на чистата транспортна зона в Мадрид, концентрациите на азотен оксид намаляват с 32% в рамките на няколко години, а в Лондон с цели 44%;
Тестът за количеството отделени вредни емисии от превозни средства през 2020 г., извършен почти едновременно във Варшава и Брюксел, които по това време вече имат адаптирани чисти транспортни зони в продължение на две години, показа, че в столицата на Белгия фините прахови частици, отделени от превозните средства, са три пъти по-малко количество, отколкото в полската столица. Това е и причината полската столица да затегне своите мерки в борбата със замърсяването.
Чисти транспортни зони и градско развитие. Отопление.
Въвеждането на нискоемисионни зони може да бъде част от по-широка кампания на местните власти по отношение на чистия въздух, която може да включва и създаване на регулации за начините на отопление на сградите.
От 1 декември 2025г. в София се въвеждат нискоемисионни зони за битово отопление, където ще е забранена употребата на твърдо гориво (дърва и въглища) за битово отопление.
От декември 2025г. мярката се въвежда за сгради разположени по улици или на места, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа. Това са следните райони: Изгрев, Средец, Оборище, Красно село, Лозенец, Триадица, Възраждане. В забраната не попадат домакинства от тези райони, които живеят в сгради без централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа. Изключението важи до 1 януари 2029г., когато забраната ще обхване територията на цялата Столична община.
