Думата смог (на английски: smog) е създадена като комбинацията от английските думи smoke и fog (дим и мъгла), за да опише интензивното замърсяване на въздуха в Лондон в началото на 20-ти век. Сто години по-късно, думата “смог” е по-актуална от всякога. Какво точно представлява смогът, защо е опасен и доколко са виновни автомобилите?
Смогът е доста разговорно и неточно наименование за ситуация, в която “коктейл” от различни замърсители на въздуха се превръща в атмосферно явление, което започва да се вижда с невъоръжено око и да се усеща със сетивата. Въпреки това, дори когато вредните вещества във въздуха не са толкова интензивни, те продължават да оказват значително въздействие върху нашето здраве и околната среда.
Колко замърсяване е опасно за нас?
Според стандартите на СЗО, максималната концентрация на прахови частици PM2.5 през цялата година не трябва да надвишава 5 µg/m³, а единичната дневна концентрация да не е повече от 15 µg/m³. За прахови частици PM10 препоръчителният стандарт е 15 µg/m³ за година и 45 µg/m³ на ден. За азотните оксиди СЗО определя максималната концентрация през годината 10 µg/m³ за приемлива, а дневната норма да е 25 µg/m³.
Както тези гранични, така и няколко пъти по-високите концентрации на вредни вещества във въздуха обикновено не се усещат от човека и за да се докаже тяхното наличие е необходим сензор за качеството на въздуха. Повечето от нас ежедневно дишат въздух, който не отговаря на здравните указания на СЗО. През 2019 г. цели 90%. от световното население е живяло в райони, в които въздухът не е отговарял на съответните стандарти. В Париж се обявява тревога за смог веднага щом замърсяването на въздуха с прахови частици PM10 надвиши 80 μg/m³. Във Варшава пък прагът е 300 μg/m³ средно дневно, което е над шест пъти повече от безопасното ниво, препоръчано от СЗО.
Въздействие на качеството на въздуха върху здравето
Дишането на замърсен въздух има сериозни последици за здравето.
- Фините фракции от прахови частици PM 2.5 могат да проникнат в кръвния поток и продължителното излагане на замърсен с тях въздух може да окаже значително въздействие върху хода на сърдечните заболявания (хипертония, инфаркт) и да увеличи риска от рак, особено на белите дробове.
- Частици с диаметър по-малък от 10 микрометра (PM10) се абсорбират в горните дихателни пътища и бронхите. При вдишване в белите дробове те могат да причинят различни реакции, като кашлица, затруднено дишане и задух, особено при физическо натоварване. Те допринасят за повишен риск от респираторни инфекции и обостряне на симптомите на алергични заболявания, като астма, сенна хрема и конюнктивит.
Продължителното излагане на смог уврежда по-специално три системи: дихателна, кръвоносна и нервна.
- Дишането на замърсен въздух причинява респираторни заболявания – боледуваме по-често или имаме по-тежки симптоми на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма и респираторни инфекции;
- Замърсяването на въздуха е най-вредно за хората със сърдечно-съдови заболявания , като сърдечна недостатъчност, коронарна артериална болест и високо кръвно налягане. Проучвания доказват , че по време на периоди на повишени нива на замърсяване на въздуха симптомите на сърдечно-съдови заболявания като задух, неравномерен сърдечен ритъм, болка в гърдите или значително повишаване на кръвното налягане, могат значително да се увеличат;
- Децата, чиито майки са били изложени на по-високи концентрации на замърсен въздух по време на бременност, се представят по-зле на тестовете за интелигентност. Също така имат повече проблеми с нервната система свързани с паметта, вниманието и концентрацията, по-високи нива на тревожност и по-чести прояви на депресивно поведение. При възрастни, вдишването на прахови частици може да доведе до хронично възпаление и различни дегенеративни промени, включително такива, подобни на тези, наблюдавани при болестта на Алцхаймер.
Колко смог се причинява от автомобилите?
Няма точен отговор на въпроса за мащаба на въздействието на автомобилния транспорт върху общото замърсяване на въздуха. По данни от 2019 г. на полския Национален център за балансиране и управление на емисиите, автомобилният транспорт е отговорен за 8% от замърсяването с PM10. На свой ред, според доклада на Върховната сметна палата, през 2011 г. автомобилите във Варшава са били виновни за 63% от замърсяването с частиците PM10.
Защо разминаването е толкова голямо? Не трябва да забравяме, че нивото на замърсяване варира през цялата година. Измерванията, извършвани през зимата, когато тече отоплителният сезон дават различен резултат от тези извършвани през лятото, когато във въздуха няма вредни вещества, отделени от различните отоплителни уреди. Освен това смогът е „коктейл“ от няколко различни замърсители и измерванията обикновено са насочени към откриване на един от неговите компоненти. Поради тази причина е вероятно проучванията, проведени на различни места чрез различни методологии, да дадат доста различни резултати.
Данните, показващи процентния дял на автомобилите в общото замърсяване на въздуха, обикновено се отнасят за цялата страна. Резултат от няколко десетки процента обикновено се отнася за големите градове, където гъстотата на автомобили е най-висока. В Полша например цели 60% от населението живее в градовете, а 28% в градове с над 100 000 жители. Демографските тенденции показват по-нататъшно развитие на големите агломерации. Според прогнозите на Световната банка през 2050 г. цели 70% от хората по света ще живеят в големите градове.
Въпреки че в глобален мащаб замърсяването на въздуха е резултат от много причини – вредни емисии, селско стопанство, промишленост, автомобилен транспорт – от гледна точка на градовете намаляването на емисиите от автомобилния транспорт е една от основните цели на политиките за здравеопазване и околната среда.
